Казус Златен век – становище на група НОВА СОФИЯ

С Т А Н О В И Щ Е

Относно: издадената незаконосъобразна заповед № РД 08.1/15.4.2019 г.

1. Издаденото разрешение за строеж №134/26.1.2007 г. е действащо.

След издаване на това разрешение за строеж, то е презаверено на 19.11.2012 г., т.е. действието му е подновено и по силата на закона има нов 5-годишен срок на действие – до 19.11.2017 г. На 07.02.2017 г. излиза промяната в чл. 153, ал. 2 от 3УT, която отлага загубата на действие за разрешението за строеж. Новоприетият текст гласи:

„Разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на 10 години от започване на строителството на елементи на техническата инфраструктура то не е завършено или не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите за обектите по чл. 137, ал. 1, т. 1 и 2, за националните обекти, за обектите с национално значение и за обектите с първостепенно общинско значение.“

Строежът като втора категория попада под действието на този текст от 3УT.

В мотивите към законопроекта се отбелязва:

„Съобразени са становищата на браншовите организации, постъпили при обществено обсъждане на законопроекта на Вносителя. Уредени са самостоятелните хипотези, както и реда и условията, при които… в продължение на 10 г. от започване на строителството не е завършен грубият строеж.“

Промените са насочени към съществуващите правоотношения.

2. Заповедите за допълване на PC подновява срока по чл.153, ал. 2 3УT и от влизането в сила на заповедта за допълване започва да тече нов срок.

Разрешението за строеж е допълвано на 03.08.2017 г., когато разрешението за строеж е имало действие и то независимо от действието на промените в чл. 153, ал. 2 3УT от февруари 2017 г. При това положение разрешението за строеж би придобило нов срок за действие на 03.08.2017 г., дори неправилно да се допусне, че промените в 3YT от февруари 2017 г. нямат действие спрямо разрешението за строеж.

След като има още две допълнения от Главния архитект на Разрешението на строеж – Заповед N PA51-74/02.05.2018 и Заповед № PA51-154/06.08.2018. очевидно е, че от 06.08.2018 г. започва да тече нов 10-годишен срок по чл. 153, ал. 2 3УT.

3. В Заповедта на ДНСК се изисква Главният архитект на София apx. Здравко Здравков да представи писмено становище дали разрешението за строеж е загубило правно действие и едва тогава изпълнението на строежа може да продължи. 3УT никъде не предвижда Главният архитект да представя по тези въпроси становище в ДНСК,
за да се продължи строеж. В такъв случай ДНСК поставя условия, които нс са предвидени в закона, т.е. „дописва закона”. Единственият извод, който може да се направи, е че в случая ДНСК се изявява като „особена юрисдикция”, а това противоречи и на Конституцията на РБ.

Това че главният архитект може да издава разрешения за строеж и да ги допълва или презаверява не означава, че той придобива компетентност да дава становища до ДНСК, които да са условие за възобновяване на строителство. Ето защо в тази си част Заповедта е нищожна.

Апотеоз на незачитането на 3УT в заповедта на ДНСК е не само да се изисква мнението на административен орган, за когото законът не предвижда да дава мнения, но и да се изисква функциите на този административен орган, да се изпълняват от точно определен човек

– Здравко Здравков. Ами ако по някаква причина функциите на гл. архитект започнат да се изпълняват от друг човек, а не от Здравко Здравков?

Гл. архитект на София – точно apx. Здравко Здравков, през 2018 г. два пъти е допълвал разрешението за строеж на сградата „Златен век“ , чието строителство е спряно със заповедта на ДНСК. Не е възможно оправомощен административен орган да допълва разрешение за строеж, ако то е загубило действието си. Загубилият действието си Индивидуален административен акт не е действащ и няма как да се допълва. Поради това, apx. Здравко Здравков категорично е заявил в качеството си на административен орган, че разрешението за строеж има действие и през 2018 г. Това означава, че е налице негово становище, в качеството си на Гл. архитект на София и в рамките на своята компетентност, че изменението на чл. 153, ал. 2 3УT от 2017 г. има действие спрямо разрешението за строеж и поради това разрешението за строеж на сградата „Златен век“ не е загубило своето действие.

Нещо повече – при допълване на разрешението за строеж през 2017 г. apx. Здравко Здравков изрично приема мотивите в писмо на зам. министъра на териториалното и селищното устройство, че промените на чл. 153, ал. 2 3УT имат действие спрямо разрешението за строеж на сградата „Златен век“ и поради това разрешението за строеж не е загубило действието си.

В заповедта на ДНСК са постановени мерки по отношение на два отделни строежа в различни урегулирани поземлени имоти с различни правни и фактически основания., а това само по себе си е незаконосъобразно. В мотивите се съдържат обстоятелства, които не се отнасят до строителството на „Златен век“. При това положение е неясно срещу какво трябва да се защитават адресатите на акта. В единият случай става въпрос за незаконен строеж (по-точно незаконен изкоп, който е запълнен още преди издаването на заповед), а в другия случай става въпрос строеж с „твърдяни” нарушения.

4. В Заповедта на ДНСК се излагат мотиви, голямата част от които не присъстват в констативния акт. Констативният акт е съществена част от процедурата по 3УT. Ако констатираните в констативния акт нарушения, не присъстват в мотивите на заповедта, тогава се обезсмисля съществуването на констативния акт.

5. Изложените в заповедта така наречени „съществени нарушения” при строителството не отговарят на истината, а несъществените пропуски са отстранени още преди издаването на заповедта за спиране. Например в заповедта се твърди, че отворите за асансьори на кота +5-70, които са изпълнени в срока за възражения, представлявали незаконен строеж. Тези отвори са изпълнени изцяло в съответствие с одобрените проекти и поради това е недопустимо да се изисква повторно одобряване на проекти за тяхното изпълнение.

Липсата на отвори, предвидени за монтаж на автомобилни асансьори, е временна и е направена съгласно предвидения проект – с оглед на по-добра технологичност – временното затваряне е направено с оглед на възможност за по-голяма площ за съхраняване на строителните материали. По същия начин стоят нещата и с останалите „твърдяни” нарушения.

Дори да има някакво нарушение при строителството, то лесно е могло да бъде отстранено и не налага спиране на строителството. Спирането на строителството, при разглежданата заповед при липса на основание, граничи със своеволие и злоупотреба с власт. С този подход всички строежи в страната биха могли да бъдат спрени.

При положение, че твърдяните нарушения в Заповедта на ДНСК са отстранени, би следвало да се приеме, че заповедта е изпълнена и поради това строителството следва да бъде незабавно възстановено.

6. Може да се приеме, че издадената от ДHСК заповед за спиране на строителството на сградата „Златен век“ има белезите на непреодолима сила (форсмажор).

Според 306, ал. 2 от ТЗ, непреодолима сила е „непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора“. Може да се приеме, че непреодолимата сила е събитие от такъв характер, което макар и да е било предвидимо, то е непредотвратимо.

Един незаконосъобразен индивидуален административен акт – в случая незаконосъобразната заповед на ДНСК за спиране на строителството – носи и двата алтернативно предвидени белега на понятието непреодолима сила.

На първо място никой не може да предвижда, че ще бъде издаден незаконосъобразен административен акт. В правова държава очаквано е само правомерното поведение от страна на държавните органи.

На второ място, като всеки индивидуален административен акт, той се издава при властническо правоотношение – държавният орган с издаването на акта едностранно предизвиква правни последици за адресата на акта и поради това издаването на акта е непреодолимо. По силата на 3УT заповедта за спиране на строителството подлежи на предварително изпълнение.

Един незаконосъобразен и нищожен индивидуален административен акт, е по-неочакван и непредотвратим, отколкото законосъобразен нормативен акт.

„Артекс Златен век“ ООД са спазили всички строителни предписания. Отстранили са и „твърдяните” в констативния акт дребни и текущи нарушения – още преди издаването на заповедта. Следователно те няма как да предотвратят налагането на административни мерки, които се постановяват в резултат на извънправен натиск, а не на обективни нормативни изисквания.

Въз основа на горното – логичния извод е, че при спиране на строителните работи от контролните органи по независещи от страните причини, е налице обективна невъзможност за изпълнение в срок, което не може да се вмени във вина на проектанта и/или строителя.