ВАС даде зелена светлина на „Златен век“. Ще се съобразят ли институциите със закона?
Публикация:
Гласове
19.05.2021 г.
Автор: Асен Стефанов
Върховният административен съд (ВАС) остави в сила решението от 6 ноември 2020 г. на Административен съд – София град, с което бе отменено постановеното от строителния контрол (ДНСК) спиране на строежа на високата сграда в столичния квартал „Лозенец“. Според ВАС заповедта на началника на ДНСК за спиране на строежа е незаконосъобразна. И няма как да бъде друга, при положение, че бе издадена под политически натиск – за всички в ДНСК винаги е било ясно, че строежът „Златен век“ е напълно законен и винаги са потвърждавали това.
Казусът „Златен век“ ще остане в историята като пример за това как политиците притискат бизнеса в България – чрез държавни институции, безкрайни проверки, опити за демонстриране на превъзходство, произвол. И всичко това – по едноличното желание на „силния на деня“.
В тази ситуация „Златен век“ бе изкупителна жертва на една дълбоко корумпирана управленска система, в която управляващите показаха нагледно как действат в разрез със закона и собствените си нормативни уредби, само и само да задоволят интересите си.
Интересното в случая е, че явно заради избора на АРТЕКС да защитават правата си само и единствено в съда и да не влизат в преговори с политици, политическата опозиция на ГЕРБ също реши да яхне скандала, ставайки съучастник на Борисов в налагането на беззаконието и поредния опит за унищожаване на българския бизнес.
Иначе няма логика „опонентите“ на Борисов да защитават произвола, чрез който той управляваше! А голяма част от т.нар. „опоненти“ стартираха предизборните си кампании именно пред „Златен век“. Вече е очевидно, че всички те получиха своите политически дивиденти от това, но е време да попитаме – дават ли си сметка какво причиняват на българския бизнес? На хората, които все още не са се отказали да работят в България по законите и правилата, които същата тази държава е определила за тях?
Очевидно е, че за политиците „Златен век“ е трибуна, от която черпят своите политически дивиденти, но и на която най-добре си личи принципността и ценностите им. Мая Манолова е чудесен пример за това как хем уж ръководи Комисия за ревизия на управлението на Борисов, хем подкрепя маниерите му да мачка българския бизнес по всякакъв начин. Заобикаляйки се със съмнителни и категорично безпринципни хора, като представителите на т.нар. ИК „Лозенец“, най-вероятно ще понесе само политически загуби, защото на хората вече им писна от игри.
Този казус е лакмус за всички, които се опитаха да спечелят политически дивиденти и сега ще видим колко от тях ще се съобразят с решението на Върховният административен съд. Уж всички уважават върховенството на закона, но колко го правят наистина?
Страната ни се превръща в територия, в която чуждите инвеститори вече не си и помислят да стъпят, а българските, ако не могат да реализират в чужбина бизнеса си, просто го закриват или „подаряват“ на поредния близък до властта, който си е позволил да ги рекетира.
Затова изключително важно е новото служебно правителство да не допуска да се превърне в репресивен политически инструмент, ръководен от кресливи политически групировки, с което да абдикира от своята политическа независимост.
За политическия проект на Манолова е важно да се генерират непрекъснато скандали и да се организират протести като повод за медийно отразяване, за да може нейното присъствие да е постоянно във фокуса на общественото внимание.
Едно от най-активните „остриета“ на Манолова е Никола Вапцаров, който се е специализирал в подаването на жалби, особено по време на избори, завеждането на дела срещу медии и организирането на протести. Името му се свързва и със скандалната кметица на кв. Младост Десислава Иванчева, на която беше заместник. Заместник-кмет, станал известен с това, че шест месеца не е ходил на работа и с това, че получи поста за участие в протестите в „Младост“, лансиран от политическата партия на Георги Кадиев „Нормална държава“. С кандидатурата на Кадиев и протестите в кв. Младост за първи път се очерта моделът „от протести – към управление“. След провала на Кадиев с Иванчева и неуспешният му опит да стане кмет на София, щафетата беше подадена на Мая Манолова. Включително съучредители на партията на Кадиев преминаха в управлението на Манолова. Очевидно някой потърси ново продължение в опитите си да овладее столицата.
След показния арест на Иванчева, Вапцаров беше първият, който, така да се каже, три пъти се отрече от нея в социалните мрежи. Не бил уволнен, а си тръгнал сам, защото не можел да понася непрофесионалното отношение на кметицата и начините, с които го принуждавала да работи.
Мая Манолова – коронованата царица на аферите
След костинбродската афера и признанието на Мая Манолова, че е от хората, предложили Делян Пеевски за шеф на ДАНС – нещо, което предизвиква невиждана вълна от протести през 2013 г., тя неочаквано е наградена с поста Омбудсман на Република България от Бойко Борисов през 2015 г. Политическа грешка, чиято цена Борисов плаща и до днес. По безскрупулен начин Манолова използва целия ресурс от позицията си на омбудсман, за да реализира своите политически амбиции. Всяка жалба, която по някакъв начин е достигала до нея, в търсене на справедливост от граждани, тя употреби за личен пиар.
Неведнъж Мая Манолова „яхваше“ протестите на „Системата ни убива“ и си правеше шумни, а може би и добре финансирани, но със сигурност – безскрупулни акции. Всеки път, когато не беше някъде из страната, за да се присламчи към чужди протести, които се отразяват от медиите, Манолова беше заобиколена от майки на децата с увреждания.
Активистите от „Системата ни убива“ много скоро осъзнаха, че присъствието ѝ няма да им помогне и се разграничиха от нея. Но кой убива системата на Манолова? Тя е готова да пожертва всеки български бизнес, стига той да се впише в политическите ѝ схеми и да може да създаде скандал.
През последните години високото строителство в столицата беше превърнато от организации като „Спаси София“, „Да, България“ и десетките инициативни комитети, жалвали се на институциите, включително и на омбудсмана Мая Манолова, в престъпление срещу хората и града. Всички те се опитват да убедят обществото, че високите сгради са символ на инвестиционната алчност и че ще увредят градската среда.
Двойните стандарти на Мая Манолова
Когато се говори за Манолова, не може да не се спомене нейното особено отношение към две високи сгради в София. Едната – „Златен век“, строяща се в кв. Лозенец, а другата – „АЙТАУЪР“, в историческия център на София – Солни пазар. Едната, която инициативният комитет на Манолова иска да спре по всякакъв начин и другата, която защитава.
Какво точно пречи на Манолова да създаде скандал от сградата, идентична по документи на Златен век – „АЙТАУЪР“? За „АЙТАУЪР“ може да се каже, че е проект, финансиран от Черноморска банка за развитие и Пощенска банка, не без съдействието на държавата. Собствеността обаче на този проект се свързва с Васил Божков. Срещу тази сграда и този проект Манолова не само че не казва нищо, а напротив, Никола Вапцаров и Войслав Тодоров, хора които от години създават протести срещу високото строителство, стоят в основата на защитни тези за нея, отдалечавайки я от обществените скандали, които е породила. Въпросът е какво е за тях тази сграда и какво – другата. Едната – която защитават – може би е източник на финансиране, а другата – политическата им трибуна. Тези дни съда обяви всички инсинуации към спряната вече две години сграда „Златен век“ за незаконни. С поведението си Мая Манолова предизвика професора по право и бивш служебен премиер проф. Герджиков да каже: „Господа “протестъри”, уважавайте закона! Г-жо Манолова, уважавайте правото! Не Ви отива подобен популизъм.“
Проф. Огнян Герджиков призова Манолова да отстоява юридическите си принципи, свързани с решението на съда. Тъй като тя си позволи да го пренебрегне, нещо повече – да изиска от служебното правителство уволнението на началника на ДНСК Иван Несторов и назначението на човек, който трябвало да направи каквото тя поиска – тоест да започне нови проверки и да осъществи институционален натиск в полза на нейните искаия. И то след решение на Върховен административен съд! Предполага се, че нанесените щети след двугодишно спиране на подобен проект възлизат на милиони. Манолова изисква от служебното правителство на Радев уволнения и назначения, които да обслужат нейните предизборни политически маневри. Отново исканията ѝ са от името на „всички граждани“, в името на „всички граждани“, което не е така. Защото още през 2017 г.-2018 г. хиляди подкрепиха петиция в защита на проекта „Златен век“!
Притеснителното е, че каквото и да се появи на терен, което би създало повод Манолова да дефилира в медиите чрез пореден обществен казус, то гарантирано никога няма да е срещу бизнес, свързан с Васил Божков. Това доведе и до съмнения, че именно той е човекът дотирал предизборната ѝ кампания за кмет на София. Със законотворчеството и поведението си в едномесечното Народно събрание, Манолова си гарантира финансовата подкрепа на всеки един олигарх, попаднал по една или друга причина под ударите на закона.
Пиар стратегията на тази комисия беше колкото е възможно по-дълго тя да функционира и да създава скандал след скандал. Но понеже животът на парламента се очерта да бъде твърде кратък, на Манолова ѝ трябваха персонажи от народния фолклор, за да засили усещането за безметежна простотия, свързана с фирми, приближени до управляващите. Гаранция, че тези хора казват истината, няма. Доказателство за това, което говорят – няма. Но затова пък обществото ни трябваше да изтърпи една пародия на народен съд. За да дефинира запомнящ се образ на простак, който се тупа в гърдите, че знае как се правят милиони в нашата страна и как се въртят далавери около Борисов. Кога българското общество ще види всички сигнали и документите, свързани с тях от тази комисия? От сега може да се каже – никога. Парламентът приключи своята работа и Манолова отново е на терен.