Между личните свободи и политическите амбиции
Тези дни Софийски градски съд на първа инстанция приключи делото срещу Никола Вапцаров, заведено от компанията Артекс във връзка с изказвания от негова страна, уронващи престижа на фирмата. Съдът приема неговите изказвания в медиите като израз на правото на лично мнение по обществено значим въпрос, което му било гарантирано от Конституцията.
В тази посока Група НОВА СОФИЯ счита за необходимо да изрази своята активна и в същото време диаметрално противоположна позиция по отношение на изказванията нa Никола Вапцаров, организирал десетки протести пред сграда Златен Век, Никола Вапцаров, който стана и един от основоположниците на политическия проект на Мая Манолова.
Може някои да бъдат шокирани от разсъжденията по-долу, но делото срещу Никола Вапцаров според нас не е заведено с идеята да бъде спечелено…
Да приемем, че резултатът от съдебния иск е различен и компанията Артекс бе спечелила на първа инстанция. В този случай Вапцаров би приложил невероятния си талант на всички нива, и с цялата драматичност на която е способен би обиколил всички медии, обяснявайки как бизнесът, мафията и кой ли още не се опитват да му запушат устата и да отнемат гражданските му права. Би твърдял как българският съд е под контрола на олигарсите и как политическия проект на Манолова /на който е съучредител/ и всички граждани трябва да се изправят в съпротива на тази нечовешка репресия. Способността, а и склонността му към словесна логорея, отдавна му е осигурила право да манифестира из студията и със сигурност би му донесла дивиденти, имайки предвид, че неговата политическа формация на практика вече е влязла в предизборна кампания. Почти сме сигурни, че щяха да се направят петиции и банкови сметки за средства, с които Вапцаров да се изплати, защото става дума за иск от 100 000 лв. Дори само заради размера на сумата е ясно, че Артекс не е имала никакво намерение да печели делото. Защо?
Защото досега няма сходно дело, което да бъде с близка до тази сума иск за обезщетение. Ако делото беше с иск за 1 лв. сме почти сигурни, че Артекс щяха да го спечелят. Към него можеха да се добавят не само няколко изявления, но и статистическа информация за това колко пъти в медийното пространство с негативен контекст за компанията е било споменато името Артекс.
Нанесъл ли е протестерът Вапцаров щета върху имиджа на тази компания?
Разбира се! Тъй като следим казуса, поне в последната година той и неговите съмишленици са участвали в десетки телевизионни предавания, интервюта и др., които са били гледани от стотици хиляди хора. Дори да изключим преднамерените им акции в социалните мрежи и публикации, изявленията им създадоха един силно негативен медиен фон, който удари върху имиджа на тази фирма, без на практика да бъде установена и доказана нейната вина. Напротив, всички разследвания сочат точно обратното.
И въпреки, че това дело срещу Вапцаров от самото начало бе обречено, то тогава защо компанията въобще го възбуди? За да се заведе подобно дело, целта е не компанията да спечели пари от някой, на когото проекта Златен Век не му се харесва, а да го възпре от последващи изказвания, засягащи името на компанията, поне докато текат съдебни дела. Така и стана – лицето Вапцаров се въздържаше в своите изяви от споменаването на името на компанията и фокусираше своята гражданска позиция само около сградата, обект на неговите политически вълнения. И на практика отговорните медии преустановиха перманентните му циркулации по студията и неговите изяви се сведоха до минимум. Дори компанията Артекс видно по решението на съда да не търпи имиджови вреди, със сигурност търпи финансови такива. Само заради спирането на строежа на Златен Век, въпреки отсъждането на съда на първа инстанция, че сградата е със законно разрешително за строеж, и че акта с който е спрян временно строежа е нищожен, загубите от 15.04.2019 г. вече са над 7 млн. лв.
В този период обаче не липсваха и задкулисни усилия за повлияване на съда и институциите не само от страна на Вапцаров, но и от неговите приятели от Демократична България. Тази прекомерна превъзбуда и активност, сякаш е мотивирана в стимулирането на това някой да се сети и да влезе в корупционни взаимоотношения. Но, така или иначе с всичко това се притиска компания, чиито проблеми се решават в съда. Компания, която търпи огромни загуби и на практика е в позицията да е напълно беззащитна, като се имат предвид медийните истерии и скандали от последните предизборни кампании, в които беше въвлечена.
След делото на втора инстанция в тази посока може да се пише много, но нека оставим съда да се произнесе.
Надяваме се най-после тази сграда да се дострои и компанията да инвестира в инфраструктурата на Лозенец, с което реално да реши належащи проблеми в района. Алтернативата е една построена наполовина сграда да се превърне в символ на политическата глупост, безотговорност и алчност.
Трябва ли да минат години, за да може обществото ни да се имунизира срещу подобни акции на хора като Вапцаров, в които личните амбиции в политиката са поставени далеч пред обществения интерес.
Като десномислещи хора обаче искаме за пореден път да се възмутим, че през всичките тези години от 1996 до 2020 г. като най-голяма и непростима вина на строителя се вменява, че иска да спечели от проекта си, което е показателно доколко ние сме завършили своя преход в мисленето си, в осъзнаването, че именно персоналната бизнес инициатива е активния компонент в икономическия растеж на страната.
Какви ли не теории на конспирацията ни пречат да бъдем развиваща се нация, а не само догонваща или чакаща в някакво предверие.
Възможно ли е да нямаме никаква вяра в институциите, да нямаме доверие на съда, да поставяме под условие всяко решение на правителството, каквото и да касае то? И всичко това да е повод единствено да не изпълняваме гражданските си задължения, като неплащане на данъци, неспазване на правила и т.н. И най-подир да се запитаме – способни ли сме чрез отричане на всичко да вярваме, че някой ден ще ни се случи нещо хубаво?!