Да пишеш хубаво и да ти счупят ръцете…

Да пишеш хубаво и да ти счупят ръцете…

Няма нищо по-обидно от това да си се доказал в професията си, да показваш резултат, който е отличен и въпреки всичко да получаваш само упреци.
У хората е заложено вечно да се съпротивляват на новото, пък било то и хубаво.
Вместо държавата да подпомага всички компании, които са се доказали със своята работа през годините, които са работили и работят качествено, отговорно и стопанисват безупречно всичко, тя прави всичко възможно, за да им пречи.
Хората би трябвало да протестират не срещу градящи се красиви сгради, срещу работещи фирми, а срещу грозните изоставени скелети, полуразрушените и безстопанствени сгради.
Абсурдно е едно общество да се изправя срещу компании, които строят безупречно и красиво и са част от икономическия растеж на страната.
Архитектите и всички, свързани с изкуството на градежа, облика на градската среда са тези, които разбират от детайлносттта и конкретиката на този занаят.
И ако до този момент няма закон, подпомагащ цялата процедура по книжата и свързаната номенклатура в тази толкова важна професия, която да улесни работата на всички работещи и доказали се компании в този бранш, то това трябва да се направи.
Ако в едни трудни години, годините след освобождението, временното руско правителство, което е управлявало тогава страната не е привлякло архитекти и специалисти от Австро-Унгарската империя, то днес хората в София все още биха ходили по калните улици и биха живели в кирпичените си къщи. Защото изграждането на столицата е било държавен приоритет. Всички, които са участвали в този процес са изградили София и са заложили потенциал в развитието и усъвършенстването на града.
Този процес обаче и тогава не е преминал никак гладко… Имало е голяма съпротива от населението. Кривите улици, които до тогава тънели в прах и кал трябвало да бъдат изправени, трябвало е да бъдат изградени много административни и военни сгради за нуждите на обществото. Това общество от хора, чието единственото желание е да си живее необезпокоявано, без хубави сгради, без добри улици, без градска среда, защото не желае никаква промяна. Защото промяната води до неудобства – като шум, суета, движение, а също така и до много неизвестни. А неизвестността плаши, та дори да стане по-добре, по-хубаво, удобно и направо прекрасно…
Защото мисълта ражда проблем.
Работата – умора.
Усилията – пот.
Напредъка – еволюция.
Но за да достигне човечеството до до всички върховни постижения в науката, изкуството, архитектурата, технологиите, когато с мисъл, много работа, усилия и средства е минало през тежките изпитания на трудности, съпротива и бунтове.
Защото да живееш в пещера е твърде романтично, еко и природосъобразно, но все някой ще поиска и малко повече.
Това малко повече дразни тези от пещерите и те излизат от своето уединение, само за да изразят омразата, нежеланието от промяната, а така също и своето невежество.
Защото ако по време на освобождението хората са били неуки и именно затова е трябвало специалисти от други страни да идват да ги обучат, да внедрят своите знания и умения в нашата страна. То днес, когато много хора се отличават от онези хора след освобождението, защото вече са с добро образование, професия, живеят в необятния свят на информационните технологии, но все още не желаят да се доверят на всички онези, правещите чудесата, посрещащите с неуморна работа предизвикателствата на съвременния свят, които желаят да направят града ни хубав, привлекателен и достоен за столица.
И ако навремето Адолф Колар – първият архитект е търпял всякакви трудности и обиди в работата от онези, все още необразовани хора, то днес София доказва, че не е преминала и крачка напред в своето развитие в мисленето, културата и манталитета на всички, нас – пещерните хора.

One thought on “Да пишеш хубаво и да ти счупят ръцете…

  1. Стаматка says:

    От по-старото поколение съм и съм видяла как се строи София. Видях как вдигаха панелките. Тогава бяха хубави и градинките пред тях също. Имаше и детски площадки. Днес обаче виждам как тези сгради са грозни, пада им мазилка. Детските площадки не са хубави, а на места дори зелените площи са изоставени. Казват и че панелните блокове имат срок на годност и той ще изтече след някоя година. Не знам но мисля, че трябва по активно да се действа по въпроса за подмяната на тези панелни блокове по етапно.

Вашият коментар