Интервю с проф. Хрусанов

Интервю с проф. Дончо Хрусанов, сързано с незаконосъобразността на акта за спиране на сграда Златен век

Проф. Дончо Хрусанов е български юрист. Доктор по административно право и административен процес в юридическия факултет на СУ “Кл. Охридски”. Автор е на многобройни публикации и учебници в областта на административното право и процес. Член на работната група по приемането на Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Няколко въпроса, свързани с незаконосъобразността на акта за спиране на сграда Златен век…

Да започнем с това, че сегашният Главният архитект на София три пъти е допълвал и променял разрешението за строеж на „Златен век“ след като валидността му е удължена от закона. Може ли да се допълва и променя разрешение за строеж, ако органът, който го изменя и допълва смята, че то е с изтекъл срок?

– Не е възможно едновременно един държавен орган да приема, че един правен акт е загубил правното си действие и едновременно да го допълва и променя. Самият сегашен Гл. архитект на София изрично е приел становището и то в официална правна процедура, че след излизането на изменението на закона през 2017 г. разрешението за строеж е удължило действието си. Последните 2 пъти разрешението за строеж на Артекс е допълвано през 2018 г.

– Смятате ли, че с изменението на ЗУТ от 2017 г. разрешението за строеж на Златен век е удължено оставането му в сила?

– През 2017 се приема промяна в закона, която казва, че срокове за валидност на разрешенията за строеж на определени видове строежи се увеличава от 5 на 10 г. Става въпрос за много видове строежи. И Конституционния съд, и Върховният административен съд и Върховният касационен съд приемат, че преуреждането на действащи правни отношения не представлява обратно действие и затова законът има сила за тях. Конституционният съд в свое решение от 2017 г. изрично е казал, че „хипотезата на прилагане на новия закон към заварено правоотношение не е равнозначно на обратно действие на новия закон“. Интересното е, че и действащият началник на ДНСК изрично е заявявал в писмено становище, че валидността на разрешението за строеж на Артекс е удължено с промяната в закона от 2017 г. Има и други случаи, подобни на Артекс и при тях никой не спира строителството им. А в административното право има един принцип, който се нарича „предвидимост“ и изисква от всеки административен орган да прилага закона еднакво към всички.

– В Заповедта за спиране на строеж пише, че строежът щял да бъде пуснат да се строи само ако посоченият поименно като гражданин главен архитект на София даде становище дали разрешението за строеж е загубило или не е загубило действието си. Допустимо ли е това?

– Не, не е допустимо. Не може даден държавен орган да се обвързва с конкретно физическо лице. Излиза, че ако се смени главният архитект, то вече няма кой да даде становище и строежът няма как да продължи, освен ако и новият гл.архитект не носи същото име. По-същественото е, че никъде в закона не се предвижда главният архитект на София да дава становище пред Националната Дирекция Строителен Надзор (известна като ДНСК) за продължаване на строеж. Казано с други думи административният орган е дописал закона. А това има за последица, че актът му в съответната част няма правно действие, т.е. нищожен е.
В една правова държава законът следва да се изпълнява при всички случаи. Инвеститорите идват в държави, където законът се спазва. Една държава може да се нарече цивилизована само ако е правова. И хората се стремят да живеят в цивилизованите държави.

Вашият коментар