Осребряването на Златния век

ИЗТОЧНИК: banker.bg, 3.06.2020

Прокуратурата погна преди седмица (на 22 май) строителите на бъдещия хотел “Мариот” – небостъргача “Айтауър”, и българските шефове на италианската компания “Айтауър Дивелъпмънт”. Формалната причина е банална – самосезиране във връзка с медийни публикации, които разкривали незаконно строителство. 

Истинската причина е малко по-различна: последните публикации за “Айтауър” (според глобалната търсачка “Гугъл”) са от есента на 2019 година. А прокуратурата е вдигнала мерника на проекта, защото е разбрала, че зад начинанието стои Васил Божков. В този смисъл, журналистическото “разкритие”, станало повод за “самозезирането” на държавното обвинение, се появява на 19 май в един жълтеещ сайт и е озаглавено… подобаващо: “Васил Божков строи небостъргач в София с изтекло разрешително”

Колкото и да изглежда невероятно – като изключим (поне засега) връзката с хазартния бос в немилост, този път истината си е… истина. При това – много тъжна и много показателна.  

Казусът “Айтауър” донякъде е огледално копие на скандала “Златен век”. С едно много голямо уточнение, превръщащо огледалото в криво: докато инвеститорът “Артекс инженеринг” няма нужда от удължаване на разрешителното за строеж, но строителството е спряно, реализирането на проекта “Айтауър” върви с пълна сила, макар срокът на разрешителното да е изтекъл още през 2012 г. и да не е правено никакво искане за неговото удължаване. Там просто се строи!

За разлика от “Златен век”, протести срещу незаконното строителство на “Айтауър” никога не е имало. Нито по инициатива на леви или десни политически сили, нито по идея на някой по-буден гражданин. Инициативен комитет “Солни пазар” също не е учредяван. Затова магистралните въпроси са два. Първо – Защо съдбата на едната сграда ще се решава чрез съдебен процес, а строителството на другата си продължава? И второ – Ако не беше замесено името Васил Божков, дали прокуратурата щеше да се самосезира по удобно тиражираното “журналистическо разследване”?”

Всъщност, относно строежа на “Златен век” вече има постановено съдебно решение. Вярно, произнесъл се е само първоинстанционният съд, но изводите му са повече от очаквани: документацията на сградата, включително и разрешителното за строежа й, е в пълна изрядност. Така че няма защо да си кривим душите: този проект бе спрян чрез политически натиск и в услуга на конкретна предизборна кампания. И е дошло времето да си припомним казуса, защото най-късно следващото лято ще има парламентарни избори, в името на които генерирането на измислени скандали вече започна.

Спомени от бъдещето

Строителството започва през далечната вече 1996 година. Инвеститор е фирмата “Джей Би Ай (JBI). На 26 януари 2007-а тя получава разрешително за строеж на многоетажна сграда, но по ред причини първата копка е направена три години по-късно. Според одобрения работен проект, небостъргачът е разделен на две функционални части – обекти за обществено обслужване и жилища.

През 2012-а строителното разрешително е удължено с още пет години.

През 2015 г. обаче “Джей Би Ай” изпада във финансова невъзможност да реализира проекта и го продава.

По принцип, архитектурният проект и фундамента са за висока сграда – такава, каквато е одобрена и каквато трябва да бъде построена. В частност обаче този проект вече е морално остарял и успешното му приключване изисква изцяло нов подход. Наречен е „Златен Век“, а новият инвеститор – “Артекс инженеринг” – преосмисля тотално концепцията: с оглед собствените си виждания и заради различните икономически условия.

В края на 2016-а – почти година преди изтичането на разрешителното за строеж – новият инвеститор подава документи за удължаването му с още пет години. Внася в общинската хазна и съответната такса. Но, заради готвените промени в Закона за устройство на територията, се обръща към Министерството на регионалното развитие и благоустройство с въпроса “Новите поправки съотносими ли са с проекта “Златен век” или не са?”

От МРРБ отговарят, че ремонтът на норматива се отнася и за “Златен век” и тъй като става дума за обект втора категория, срокът на строителното разрешително автоматично ще бъде удължен до 2020 г. и затова не е необходимо издаването на ново разрешително.

За да не спира строителния бизнес, същото министерство изпраща десетки указателни писма, свързани с прилагането на новата поправка в закона. Резултатът е очевиден – строителството на всички обекти, дефинирани като първа и втора категория, продължава.

През 2017 г. одобреният инвестиционен проект „Златен Век“ е преработен, съгласно чл. 154 от ЗУТ. Новата концепция на сградата е многофункционална и съчетава различните сфери на съвременния живот – работа и свободно време.  Допълнено е и наименованието на строежа, а именно: „Административна сграда с офиси, търговски обекти, ателиета, технически помещения, подземни и надземни гаражи и паркинги”.

Компанията храни надежди, че с този иновативен обект ще сложи начало на нова тенденция в строителството. Промяната е одобрена и подписана от главния архитект на София.

Зад кулисите и около тях

Въпреки всички интернет мантри и мили спомени, протестите срещу строителството на билдинга “Златен век” започват съвсем неочаквано. До този момент компанията инвеститор е носител на награди за архитектура и дизайн, за екологично строителство. На всичкото отгоре в биографията си тя няма нито една спечелена или загубена обществена поръчка, не е спонсорирала или подкрепяла морално нито един политически проект.

Нещо, което изобщо не може да се каже за т. нар. инициативен комитет, натоварил се с благородната уж мисия да спре тази инвестиция. Организаторите са членове на политическата партия “Нормална държава” на Георги Кадиев. Първият им успех е в кв. “Младост”, където през 2015 г. издигат за кмет на района Десислава Иванчева и чрез многобройни акции, проведени в синхрон с т. нар. Градска десница, печелят местния вот.

Успехът се оказва толкова заразителен, че за съпартийците на Кадиев протестирането се превръща в нещо естествено, но… задължително мимикриращо като гражданска инициатива. Така се появява и въпросният Инициативен комитет “Лозенец”.

Кампанията за компрометирането на “Златен век” бързо става медиен хит и средство за институционален натиск. Средствата са изпитани във времето – методично подаване на сигнали и жалби уж от името на възмутени софиянци, с които изискват проверки от всички възможни институционални нива. Завеждат дори дело за бездействие срещу Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) – защото не си вършела работата, сезират и прокуратурата.

Опорната им точка е една: сградата “Златен век” няма валидно разрешително за строеж, а по новия градоустройствен план в този район вече не могат да се строят небостъргачи. Исканията им са две: или проектът да бъде преработен в посока намаляване на етажите наполовина, или сградата да бъде съборена.

За да изглежда всичко като истинско, в публичното пространство е прокарана и версията за политически чадър над обекта. Нещо, което няма нищо общо с истината, защото сградата има виза от 1996 г. и законно разрешително за строеж от 26 януари 2007 година. Плюс… стотици хиляди лева, изсипани в общинския бюджет под формата на местни данъци и такси.

Духът и буквата на закона

По закон, след изтичане на едно разрешително за строеж, човек има право да поиска ново, а общината – ако не открие някакви нередности – е длъжна да го издаде и да си прибере парите за услугата.

Според арх. Петкана Бакалова (заместник-председател на Камарата на архитектите в България), поради десетки пропуски и противоречия, Законът за устройство на територията (ЗУТ) непрекъснато търпи промени. За да не спъва бизнеса, през последните 15 години МРРБ е издало над 350 указателни писма, с които обяснява на инвеститори, строители, архитекти и т.н. как да тълкуват и прилагат една или друга поправка.

През февруари 2017-а ЗУТ е ремонтиран за пореден път. С една от поправките е удължен срокът за валидност на разрешителните за строеж на всички големи инфраструктурни проекти, попадащи в първа и втора категория – от 5 на 10 години. Нейната цел е дъвкана стотици пъти, така че няма защо да притопляме цялата манджа наново. Ще отбележим само един факт, който услужливо бе подминат от всички: тази поправка не обслужва интересите на “Артекс инженеринг”, защото “Златен век” си има действащо разрешение за строеж, което изтича чак в края на 2022 година!

Тоест – инвеститорите нямат никакви причини да желаят въпросната поправка и да раздават апартаменти, докато тя не бъде обнародвана в “Държавен вестник”.

Между медийните скандали и институционалния дефицит

Групата “Артекс” е в бизнеса над четвърт век и зад гърба си има близо 50 елитни обекта. Сред клиентите ѝ има много известни личности, включително и политици. Така че е много странно защо първият и единствен политически скандал около компанията избухва точно през 2019 година.

Всички помним истерията около т. нар. “Апартаментгейт”, нали? А защо си мълчим за резултатите от десетките журналистически разследвания, прокурорски и антикорупционни проверки и заканите от парламентарната трибуна? Ами… защото резултати няма. Като изключим, естествено,  изгонването на Цветан Цветанов от ГЕРБ.

Защо се случва това?

Обяснението е логично: поправката в ЗУТ е наречена лобистка и е приписана на “Артекс”, защото информация за държавните и общински обекти от първа и втора категория, заплашени от провал, липсва. И то не случайно – обществените поръчки са раздадени на правилните хора, европейските пари са усвоени, а т. нар. стратегически инфраструктурни обекти или са построени наполовина, или първата им копка още не е направена. Вместо обаче медиите да тръгнат в правилната посока, т.е. да потърсят първопричините за приемането на тази поправка, те приемат манипулацията “Златен век” за чиста монета.

Премиерът Бойко Борисов, притиснат в ъгъла от свои и чужди, е готов на всичко, само и само ГЕРБ да спечели местния вот в София. От една страна той нарежда на ДНСК да извърши поредната проверка на сградата, а от друга – казусът “Златен век” е пратен в съда. И накрая – просто за всеки случай – изпълнението на проекта е спряно временно от т. нар. компетентни власти. Мярка, която се оказва неефективна, защото забележките са формални и са отстранени светкавично.

Целта обаче оправдава всички средства: въпреки че ГЕРБ печели вота, Мая Манолова вече е незаобиколим политически факт, а градската десница печели в седем-осем столични района, сред които е и в “Лозенец”, в Общинския съвет присъствието на “протестърите” също е осезаемо. Така че е логично днес никой да не помни, че в протестите пред сградата участваха рамо до рамо трима разноцветни кандидати за мястото на Йорданка Фандъкова, поне една дузина кандидати за общински съветници и куп номинирани за районни кметове. Някой да е чул, че тези хора – без значение дали са спечелили, или не – са се поинтересували от другите “незаконни” обекти, чието строителство продължава?

В името на критичното мислене обаче е необходимо да отделим на политиката още малко място. И да  си припомним защо два отдалечени в идеологическо отношение политически проекти – на лявата Манолова и на дясната “Демократична България”, стартираха предизборните си кампании от едно и също място? При това – ползвайки юридическите услуги на един и същ човек – кандидат общинският съветник Борис Милчев? Не че водещата фигура в екипа на Манолова и част от Инициативния комитет “Лозенец” – Войслав Тодоров, не беше номиниран за общински съветник от “Да, България”…

След решението на българския съд за “Златен Век”, в поредица от публикации Борис Милчев определи решението на съда като “странно разсъждение”. Същият този Борис Милчев, както се твърди, има доста сериозно участие в… разработването на прословутия лобистки ремонт на ЗУТ. И няма как да е безпристрастен критик или обикновен възмутен гражданин. Това обаче никак не притеснява нито съпартийците Никола Вапцаров и Войслав Тодоров, които хем са учредители на ИК “Лозенец”, хем са създали и комитета, издигнал кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София. По никакъв начин не се чувстват притеснени и лидерите на “Демократична България”.

А би трябвало. Дори само заради едната фалшива новина, съчинена и наложена в публичното пространство от тях. И… опровергана лично от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. Става дума за твърдението, че парламентът бил изразил становище във връзка с прилагането на чл. 153 и чл. 154 от ЗУТ, които уреждат въпроса с инвестиционните проекти и разрешителните за строеж. Е, според г-жа Караянчева тези два текста от ЗУТ нито са обсъждани в пленарна зала, нито някоя от парламентарните комисии се е занимавала с тях. Няма протоколи, няма и стенограми.

Пандемията, различното светоусещане

След местните избори през октомври-ноември 2019 г., квартал “Лозенец” е с нов кмет – Константин Павлов-Комитата. Въпреки, че ремонтите и решаването на инфраструктурни проекти са достатъчно далеч от неговото светоусещане, първите му медийни изяви през тази година са посветени на желанието му да срути сградата “Златен век”. Ето защо, независимо от решението на първоинстанционния съд в полза на “Артекс”, той внася предложение в Столичната община: статутът на терена на “Златен век” да бъде променен по служебен път и… със задна дата. И това трябва да се случи преди делото да бъде гледано на втора инстанция, нищо че този ход е съвършено незаконен. 

Доколко Константин Павлов е представител на дясна политическа партия – след като не търси диалог с бизнеса, с инвеститорите, с институциите и не се съобразява с действащите закони и с решения на съда – е тема за друг разговор. В момента за него е важно да проумее, че дори недовършената сграда “Златен век” да бъде съборена, на това място никога не може да бъде построено “нещо” друго и по-ниско от заложеното по проект. Едно, че няма да е икономически обосновано, и второ – защото вече е приложен Подробният устройствен план (ПУП) от 1996 г., тоест – излят е фундамента на небостъргача.

Кирил Апостолов

Вашият коментар