Строителното разрешително на „Артекс“ е валидно до 2028 г., се казва в решението на Административния съд в София
„Златният век“ на строителната компания „Артекс“ е на път да бъде възстановен. Спорният небостъргач, който стърчи в небето над „Лозенец“, е замразен от миналата година, когато държавният строителен контрол (ДНСК) издаде заповед за спирането на строежа, срещу който имаше протести в квартала. Тази седмица Административен съд – град София (АССГ), за втори път постанови в полза на строителната компания.
Формалната причина за спирането бяха нарушения при процеса на строителство. Истинската обаче беше скандалът „Апартаментгейт“ и последвалото откритие, че през прокарана от ГЕРБ промяна в закон строителното разрешително на „Златен век“ е удължено. Тогава на спешна среща при премиера Бойко Борисов ДНСК обяви, че спира окончателно строителството, без да посочи други мотиви извън вече издадената заповед за дребни несъответствия. Този нелеп театър беше размаскиран от АССГ, който отново реши, че не може строителство на сграда да бъде окончателно спряно заради липсващи мрежи и други формални причини.
През юли 2019 година съдът вече отмени веднъж заповедта за спиране на строежа. Строителният надзор обжалва пред Върховния административен съд, който този юни реши, че долната инстанция не е изследвала добре всички обстоятелства по спора и върна делото за ново разглеждане с указания да се назначи нова експертиза относно констатациите на строителния надзор.
Сега „Артекс“ ще трябва да изчакат повторното явяване пред ВАС, преди да могат да възстановят строежа. А целият казус е идеална илюстрация на начина, по който работи държавата в момента: движена от интересите на силните на деня и мятаща се около желанията на Бойко Борисов, вместо да следва законите.
Защо не можеш да спреш (завинаги) строеж с формални основания
В разгара на скандала през март 2019 г. ДНСК извърши проверка на строежа и констатира нередности, свързани с разминаване между инвестиционните проекти и построеното, шпакловани стени преди издаване на акт 14, непоставени обезопасителни мрежи и направен изкоп от 15 м, за които нямало строително разрешително. Тези нарушения стават причината да се издаде заповед за спиране на строежа.
В заповедта на ДНСК обаче не се отговори на основния въпрос по спора, а именно дали издаденото през 2007 г. строително разрешително за небостъргача не е изтекло. Тогава строителният контрол в безпомощността си издаде странното разпореждане, че строежът може да продължи, след като главният архитект на Столична община – арх. Здравко Здравков, предостави становище дали строителното разрешително е изтекло или не.
При новото разглеждане на спора съдът приема, че ДНСК е смесила две различни производства за незаконно строителство, което противоречи на закона, защото „последствията при двете производства са различни – строеж с нарушения, спрян по реда на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ, може да продължи след отстраняване на причините, довели за спирането, докато незаконен строеж, спрян по реда на чл. 224, ал. 5 от ЗУТ, задължително се премахва.“
На следващо място съдът приема, че ДНСК не са се съобразали с факта, че след издаване на акта Артекс са представили доказателства, че всички констатирани нередности са били отстранени. „Производство е следвало да бъде проверено, вкл. и чрез извършване на последващ оглед и проверка на място от служителите на ДНСК, като се установи дали към момента са налице описаните отклонения в констативния акт, респ. дали същите са отстранени по съответния законов ред“, приема съдия Несторов. Съдът отбелязва, че строителният надзор сам е констатирал в заповедта си, че нередностите са били отстранени: „На практика, административният орган признава, че несъответствията на строежа към момента на издаване на заповедта за спиране са били отстранени, но приема, че това е било незаконосъобразно. Този извод обаче не намира нормативно основание. Напротив, в случая заповедта за спиране се явява издадена без наличието на каквото и да било фактическо основание с оглед липсата на отклонения от строителните книжа на строежа към момента на издаване на заповедта.“
Назначената от съда тройна експертиза е стигнала до извода, че „посочените в заповедта и констативния акт на ДНСК отклонения не водят до промяна на строителната конструкция и вида на конструктивните елементи, респективно не се променят натоварванията на сградата.“
В края на решението си съдия Галин Несторов коментира и въпроса за това дали разрешителното за „Златен век“ не е изтекло. Идеята на ДНСК да се поиска становище по този въпрос от главния архитект на София съдът обсъжда така: „Така изисканото становище по същността си представлява изразяване на мнение по тълкуването и прилагането на ЗУТ, изразено във формата на удостоверение или друг документ. Такова становище няма как да има обвързващо правно действие нито по отношение на възложителя на строежа, нито по отношение на органите на строителния контрол. Същото въобще не е предвидено от закона. Издателят на разрешението за строеж няма как да дава становища по валидността на същото в производство за спиране на строежа пред друг административен орган.“
От делото става ясно нещо, което беше очевидно още тогава – на практика държавата е играла театър с казуса „Артекс“. Докато Борисов театрално спираше „Златен век“, а ДНСК се чудеше кого да попита за подкрепа, друг държавен орган вече е дал достатъчно ясно мнение по казуса. Приложените становища на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев, които са адресирани и до началника на ДНСК, тълкуват прилагането на изменението в ЗУТ от 2017 г. в полза на „Артекс“.
„Разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. е издадено при действието на законовата редакция на чл. 153 към 2003 г. Тъй като строежът не е завършен в груб вид, включително и покривът на сградата, то е презаверено през 2012 г. съгласно законовата редакция към 2010 г., когато срокът на действие на тези разрешения за строеж е все още петгодишен. С новата редакция на чл. 153, ал. 2 на ЗУТ така определеният петгодишен срок е увеличен на десет години за елементите на техническата инфраструктура и за сградите по чл. 137, ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Процесната сграда е втора категория, поради което и новият срок следва да бъде приложен и към издаденото за нея разрешение за строеж.“
„Тези становища се споделят изцяло както от предходния, така и от настоящия съдебен състав“, се казва в решението. Така новата редакция на ЗУТ следва да се прилага за всички правоотношения, които не са приключили към датата на влизането й в сила, респективно към всички разрешения за строеж, чиито срок не е изтекъл към тази дата. Следователно от датата на презаверяването, разрешителното на „Златен век“ ще има действие най-малко до 19.11.2022 г.
Дори това обаче не е крайният срок. Административният съд взима предвид практика на ВАС, според която „заповедта за допълване на разрешение за строеж новира срока по чл. 153, ал. 2 от ЗУТ“. Разрешението от 2007 г. е било допълвано няколко пъти от главния архитект на София, като последно това е станало през май и август 2018 г. „Така, предвид на посочената съдебна практика на ВАС, десетгодишният срок на издаденото разрешение за строеж следва да изтече едва през 2028 г.“ приема още АССГ.
Така нерешено в казуса остава само дали в дупката между 26.01.2012 и 19.11.2012 (когато е изтекъл петгодишния срок на първото разрешително), разрешението за строеж е било невалидно и впоследствие главният архитект е презавереил невалидно такова.
Решението на съда не е окончателно и може да бъде обжалвано пред ВАС.