Red Apple

СЕНКИ ОТ МЕЧТИ НА ХОРА, ОЧАКВАЛИ СВОЕТО ЖИЛИЩЕ

Защо България е бавноразвиващият се в европейското семейство?

За сграда Златен век, за институциите, законите, управлението и протестите в страната

Да пишеш хубаво и да ти счупят ръцете…

Няма нищо по-обидно от това да си се доказал в професията си, да показваш резултат, който е отличен и въпреки всичко да получаваш само упреци. У хората е заложено вечно да се съпротивляват на новото, пък било то и хубаво. Вместо държавата да подпомага всички компании, които са се доказали със своята работа през годините, които са работили и работят качествено, отговорно и стопанисват безупречно всичко, тя прави всичко възможно, за да им пречи. Хората би трябвало да протестират не срещу градящи се красиви сгради, срещу работещи фирми, а срещу грозните изоставени скелети, полуразрушените и безстопанствени сгради. Абсурдно е едно общество да се изправя срещу компании, които строят безупречно и красиво и са част от икономическия растеж на страната. Архитектите и всички, свързани с изкуството на градежа, облика на градската среда са тези, които разбират от детайлносттта и конкретиката на този занаят. И ако до този момент няма закон, подпомагащ цялата процедура по книжата и свързаната номенклатура в тази толкова важна професия, която да улесни работата на всички работещи и доказали се компании в този бранш, то това трябва да се направи. Ако в едни трудни години, годините след Освобождението, временното руско правителство, което е управлявало тогава страната не е привлякло архитекти и специалисти от Австро-Унгарската империя, то днес хората в София все още биха ходили по калните улици и биха живели в кирпичените си къщи. Защото изграждането на столицата е било държавен приоритет. Всички, които са участвали в този процес са изградили София и са заложили потенциал в развитието и усъвършенстването на града. Този процес обаче и тогава не е преминал никак гладко… Имало е голяма съпротива от населението. Кривите улици, които до тогава тънели в прах и кал трябвало да бъдат изправени, трябвало е да бъдат изградени много административни и военни сгради за нуждите на обществото. Това общество от хора, чието единственото желание е да си живее необезпокоявано, без хубави сгради, без добри улици, без градска среда, защото не желае никаква промяна. Защото промяната води до неудобства – като шум, суета, движение, а също така и до много неизвестни. А неизвестността плаши, та дори да стане по-добре, по-хубаво, удобно и направо прекрасно… Защото мисълта ражда проблем. Работата – умора. Усилията – пот. Напредъка – еволюция. Но за да достигне човечеството до до всички върховни постижения в науката, изкуството, архитектурата, технологиите, когато с мисъл, много работа, усилия и средства е минало през тежките изпитания на трудности, съпротива и бунтове. Защото да живееш в пещера е твърде романтично, еко и природосъобразно, но все някой ще поиска и малко повече. Това малко повече дразни тези от пещерите и те излизат от своето уединение, само за да изразят омразата, нежеланието от промяната, а така също и своето невежество. Защото, ако по време на Освобождението хората са били неуки и именно затова е трябвало специалисти от други страни да идват да ги обучат, да внедрят своите знания и умения в нашата страна. То днес, когато много хора се отличават от онези хора след Освобождението, защото вече са с добро образование, професия, живеят в необятния свят на информационните технологии, но все още не желаят да се доверят на всички онези, правещите чудесата, посрещащите с неуморна работа предизвикателствата на съвременния свят, които желаят да направят града ни хубав, привлекателен и достоен за столица. И ако навремето Адолф Колар – първият архитект е търпял всякакви трудности и обиди в работата от онези, все още необразовани хора, то днес София доказва, че не е преминала и крачка напред в своето развитие в мисленето, културата и манталитета на всички, нас – пещерните хора.

Уеб сайтът novasofia.net е проект, създаден с некомерсиални цели на граждани на Република България, живеещи и работещи в гр. София.
Като единомишленици, ние сме решени да отстояваме каузи, свързани с развитието на нашия град. [пълен текст]